18.05.2010 г., 12:46

Песничка за Липата

845 0 1

 

 

 

Песничка за Липата

 

 

Осички,

              пчелички

                              и пъстри мушички

жужат и понякога жилят.

Крилати,

               устати,

                            но  вещи са всички,

бръмчат, после бавно замират.

Пърхащи,

               мрънкащи,

                               въздух разпръскващи,

си вярват -  вятъра спират.

Нали

          до голяма Липа

                                    са  прехвръкнали -

храната лесно намират.

Със сила

                  напира

                                 ли страшния вихър

замлъкват страхливите птички.

Да пеят

                  умеят,

                                но бързо се скриват,

пречупени като тревички.

Кипи

           сред  листака

                                  най-старата драма

на власт, лакейство, измама.

Но духне

                 ли вятър

                                 Липата с листата

е тяхната вярна охрана.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Виделова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хитроумно представяне на най-старата драма, която все продължава да се разиграва.
    Харесах! Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....