Песничка за Липата

Осички,

              пчелички

                              и пъстри мушички

жужат и понякога жилят.

Крилати,

               устати,

                            но  вещи са всички,

бръмчат, после бавно замират.

Пърхащи,

               мрънкащи,

                               въздух разпръскващи,

си вярват -  вятъра спират.

Нали

          до голяма Липа

                                    са  прехвръкнали -

храната лесно намират.

Със сила

                  напира

                                 ли страшния вихър

замлъкват страхливите птички.

Да пеят

                  умеят,

                                но бързо се скриват,

пречупени като тревички.

Кипи

           сред  листака

                                  най-старата драма

на власт, лакейство, измама.

Но духне

                 ли вятър

                                 Липата с листата

е тяхната вярна охрана.