Някой веднъж обеща ми поема,
обаче се скри в стиховете си.
Не ми се говори по болната тема –
„Как се сбогуват поетите”.
Този надраска със устни в сърцето ми:
„Нека да имаш късмет”.
Подадох му шал. Етикет му залепих:
„Един недорасъл поет”.
Поетът си тръгна по ясната схема –
„несъвместимост”. И край.
Вятър го вее. Аз пък чакам поема.
Останах със чакане май.
Някой написа с графит на стената:
„Животът е хапче за сън”.
И аз на аптеката пред вратата
един живот чаках отвън.
А после си казвам: „Такъв ми късмета”.
Обаче не е до късмет.
Артист до артиста, поет до поета...
Продавам наивност за смет.
© Елена Биларева Всички права запазени
бъди поета- прагматик- оксиморон, нали?
Поздрави