Песъчинка
ПЕСЪЧИНКА
Песъчинка съм сред хилядите песъчинки.
От камък животът... ме смля. В мен остави
сърце - една жадуваща любов прашинка,
раздаваща любов, по негови представи.
В песъчинката споено, на мига е готово
от пламъка си вътрешен да се взриви,
загубило представа за време, в слово
във вселената покълнало, да се претвори.
Сред хилядите те търся. Като бяла магия
преминах езера, реки, морета, океани,
енергията излъчвана към мен да открия,
да се докоснем отново от любов пияни.
Плътските образи едва ли ще се познаят,
но усетът на сърцата е по-силен от всичко.
Единствено те могат с обич да се разпознаят
в този свят празен, напълно безразличен.
15 08 2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
