Песъчинка от пейзажа

30.12.2023 г., 12:28 ч.

Поезия

128 4 2

ПЕСЪЧИНКА ОТ ПЕЙЗАЖА

... печална песъчинка от пейзажа,

погълната от бясната вълна –

по цяла нощ в тръстиките на плажа

седя си под безмълвната луна,

приказвам с мълчаливите медузи

на отлетял във Нищото език –

в тъги, неволи, в страсти и илюзии

животът си отива всеки миг,

какво бях аз във варненския залив? –

случаен пришълец от други свят,

дошъл за кратко – огън да запали,

и всекиго да срещне като брат,

морето срещу мене гръд надига

и безпощадно в моя сън реве,

и знам, че ми остават два-три мига,

преди да замълча за векове,

бях песъчинка в пазвица на мида,

и – пред портала с Райския обков –

от този свят – когато си отида,

от вас ще нося въгленче Любов.

29 декемврий 2023 г.

гр. Варна, 7, 30 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

художника (Веселин Христов)

2023-12-30T17:15:56+02:00

Валка, знам че знаеш как се създават бисерите. Но не всяка мида калцира песъчинката, трябва й подходяща среда, много време и много труд. За жалост някои си остават само песъчинки. Страхотна метафора с поезията - БРАВО! Здрава, спорна и плодотворна Нова Година!
zelenaradost (Милена Френкева)

2023-12-30T13:37:01+02:00

Красота и любов! Честито Рождество Христово и ЧНГ! Напълни ми душата с поезия!