Песъчинка от пейзажа
ПЕСЪЧИНКА ОТ ПЕЙЗАЖА
... печална песъчинка от пейзажа,
погълната от бясната вълна –
по цяла нощ в тръстиките на плажа
седя си под безмълвната луна,
приказвам с мълчаливите медузи
на отлетял във Нищото език –
в тъги, неволи, в страсти и илюзии
животът си отива всеки миг,
какво бях аз във варненския залив? –
случаен пришълец от други свят,
дошъл за кратко – огън да запали,
и всекиго да срещне като брат,
морето срещу мене гръд надига
и безпощадно в моя сън реве,
и знам, че ми остават два-три мига,
преди да замълча за векове,
бях песъчинка в пазвица на мида,
и – пред портала с Райския обков –
от този свят – когато си отида,
от вас ще нося въгленче Любов.
29 декемврий 2023 г.
гр. Варна, 7, 30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
