Песъчинка от пейзажа
ПЕСЪЧИНКА ОТ ПЕЙЗАЖА
... печална песъчинка от пейзажа,
погълната от бясната вълна –
по цяла нощ в тръстиките на плажа
седя си под безмълвната луна,
приказвам с мълчаливите медузи
на отлетял във Нищото език –
в тъги, неволи, в страсти и илюзии
животът си отива всеки миг,
какво бях аз във варненския залив? –
случаен пришълец от други свят,
дошъл за кратко – огън да запали,
и всекиго да срещне като брат,
морето срещу мене гръд надига
и безпощадно в моя сън реве,
и знам, че ми остават два-три мига,
преди да замълча за векове,
бях песъчинка в пазвица на мида,
и – пред портала с Райския обков –
от този свят – когато си отида,
от вас ще нося въгленче Любов.
29 декемврий 2023 г.
гр. Варна, 7, 30 ч.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
