Песът
В началото бях породисто куче,
сега съм само жалък пес.
В живота кратък се научих,
че грош не струва мойта чест.
На улицата бях изхвърлен
от моите “добри” стопани,
като пачавра ползвана захвърлен,
се молех аз да ме нахранят.
Копнеех за човешка дума,
за топла, галеща ръка,
но мачкаха ме като гума
и злобно ритаха с крака.
В очите хорски аз се вглеждах
и махах призивно с опашка,
но нямаше във тях надежда,
а низост долна и просташка!
Бях станал като зимна вейка -
измъчен, болен и въшлясал
и грохвах в парка до самотна пейка,
със вид на камък плесенясал.
До нея гниех като шума,
лежаща дълго на земята
и гонех всички като чумав -
за “добрината” им в отплата.
В началото бях породисто куче,
сега съм само жалък пес.
Да, истината аз научих:
и грош не струва мойта чест!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Филипов Всички права запазени
