angelbard (Ангел Филипов)
271 300
15.12.2010 г., 16:41 ч.

Песът 

  Поезия » Философска
468 0 5

В началото бях породисто куче,

сега съм само жалък пес.

В живота кратък се научих,

че грош не струва мойта чест. 

 

На улицата бях изхвърлен

от моите “добри” стопани,

като пачавра ползвана захвърлен,

се молех аз да ме нахранят. 

 

Копнеех за човешка дума,

за топла, галеща ръка,

но мачкаха ме като гума

и злобно ритаха с крака. 

 

В очите хорски аз се вглеждах

и махах призивно с опашка,

но нямаше във тях надежда,

а низост долна и просташка! 

 

Бях станал като зимна вейка -

измъчен, болен и въшлясал

и грохвах в парка до самотна пейка,

със вид на камък плесенясал. 

 

До нея гниех като шума,

лежаща дълго на земята

и гонех всички като чумав -

за “добрината” им в отплата. 

 

В началото бях породисто куче,

сега съм само жалък пес.

Да, истината аз научих:

и грош не струва мойта чест!

 

© Ангел Филипов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да имал съм предвид и хората.
  • Много затрогващо!
    Има и хора с такава съдба...
    Поздрави!!!
  • Просто се опитах да вляза в кожата на средностатистическо улично куче, не знам дали съм успял!
  • Истината казваш, Ангел - че честните и достойни хора по-трудно оцеляват...
    Тъжно е...
  • Много тъжно...и страшно..да бъдем такива дори в очите на кучетата!
Предложения
: ??:??