Петата поанта

П Е Т А Т А П О А Н Т А

В историята на човечеството до тук

съществуват четири основни открития,

всичко останало е само наченки на звук,

който внимателно е повит в тяхната сянка.

Това са колелото,огъня и атома,

четвъртото е колаборация между тях

и е Теорията на относителността на Айнщайн,

а петото е все още обвито в Хаоса от прах

в пространството на несъвършеното ни Съзнание.

На него тепърва му предстои,

Мощта си пред нас да разкрие,

но за разлика от въртележките и соларите,

То наистина е Откритие и се нуждае 

от много по-сложно и тънко усилие.

Преди да се раздели с житейската си виталност, 

в теорията на напористия,велик галеник на Съдбата

без да съзнават утилитарната й гениалност,

само двама-трима са вярвали в сложната гатанка.

С предизвикателно изплезен език

и застинал горещ пламък в очите

Айнщайн продължава, да подтиква

нашите заспали Защо,Кога,Къде,Как

и нахакано да ги предизвиква.

Явно,очаква ни още много борба,

преди да узнаем,как предците ни са изваяли

с толкова прецизна и точна ръка

изяществото и ювелирността на артефактите.

Крайно време е Науката да разбере,

че нейните огромни,оборудвани колективи

в скъпите лаборатории,нямат шанс да проумеят

без неразривната,крепка и жива връзка със Господ

Чудото и Мощта на Божествената Енергия.

Факта,че събитията започват,да се повтарят

от отминали исторически времена и сценарии

и са на път,на всички надеждите да попарят,

ясно и твърдо говори,че много яко сме я загазили.

Додея ми веч да повтарям

факти,много отдавна известни,

като виждам,че лишени от Вяра,

на нов глас пеем все старите песни.

"Запей и ти песен такава,

запей,девойко,на жалост,

запей,как брат брата продава,

как гинат сили и младост,"*

Написах версията за второто либе

и ще излезе,че уж без да искам,

комай ще изкарам се прав,

че Свободата през крив макарон 

единствено можем да видим,

а всички знаем,че е невъзможно това.

Ботев и днес си звучи

толкова много съвременно,

което ще е валидно и за бъдните дни,

след нашето пребиваване временно.

Заради тая,същата Вяра са загинали много поети,

слава Богу,че изобщо нямам се за такъв,

просто напирам с"тривиални"слова към Бъдеще светло,

тежестта на кръста си понесъл на гръб.

Понякога е оптимистично да се докоснеш до дъното,

лошото е,ако не ти стигнат сили да се оттласнеш

и се превърнеш в храна на фауната подводна,

рециклиран до фаза на само костен остатък.

Полутоновете и полусенките на словото

са скрити между думите и редовете-

откритията създават фундамента на епохите,

а иновациите постоянно ги усъвършенстват.

Ако не решим радикално проблема енергиен сега,

след хиляда години той ще продължава да се повтаря

и вратите пред петата посока-нагоре за всеобща беда

ще продължават упорито и педантично да се затварят.

Докато безотговорно пръскаме камари с пари,

за глупаво,скъпо,тотално превъоръжаване,

добре е да знаем,че Въглеродният отпечатък не спи

и перманентно ще ни поднася своите изненади.

Днес земетресение,утре суша следвана от наводнение,

след него серия от торнада,смерчове и урагани,

липсващи зими,полюси-без своите шапки ледени

все прекрасни подаръци,за"прекрасно"човечество

с вечно отворени,огромни,незарастващи рани.

Ако не се осъзнаем и обединим 

в името на спасителната пета поанта,

общата ни Съдба ще продължи да виси

на последната полуоткъртена панта.

*Куплет от Ботевото "До моето първо либе"

31.032025г.гр.Свищов