Петата сълза
Прегърбих се зад петата сълза.
И не от мъката - от зла молитва.
Студено ми е. Дрипав е съня.
И никой за цената не попита.
Две ризи имах. Дадох и дветè.
И Господ с топлината те наказа.
А аз останах с някакво парче,
което да ми бъде скут. И пазва.
Пет зли молитви? Нищичко не струват!
Студени са ръцете ти и в риза.
Не станах зла от студ, а по принуда.
Кокичетата във студа излизат.
С едно кокиче можеш да загрееш
премръзналите ириси в очите.
Косите предмолитвено да решиш.
От толкова отдавна не ги кичат.
Омръзна ми студеното обичане.
Разменям го за ризите си стари.
За пет венци от пролетни кокичета.
За всичките си дрипави кошмари.
Достатъчно! Да бъда просто жива.
Най-скъпо е, кокичено, сърцето.
Не ме обичай, даже и красиво.
Зад петата сълза е вече светло.
20.01.2009 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
