4.09.2007 г., 22:42

ПЕТИ СЕПТЕМВРИ

819 0 20
На този ден е моят ден рожден.
Ще си направя точна равносметка.
Дали спечелих и дали сгреших
през тия близо осем петилетки.

За грешките си няма да говоря.
Печалби също нямам май наглед.
Ала във мен гори безумен огън
и ме изпича, аз да съм Човек.

Да гледам във очите и да казвам
това, което всъщност ври във мен.
Изпекох се - врага си да наказвам,
да бъда свеж като започващ ден.

Във някой истините ми кървяха.
Те впиваха зъбите си дълбоко...
Но моите мечти свещени бяха,
танцуващи свободни и високо...

Понесен на крилете им до днес,
аз оцелявам в хорско злободневие.
Живея си достойно и със чест
и пиша стихове по настроения...

Затуй и днес ви моля от сърце,
пред мене истините не пестете.
Дори болящи - казвайте в лице.
Ако не можете... тогава замълчете...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ври, ври, и още как! Възхищавам се на духа ти. Дано да го запазиш и през следващите двайсет петилетки!
  • Ще ти кажа истината, но ти си я знаеш май: остарял си с още една година, но и си помъдрял с още толкова!Бъди същия и дерзай!Наздраве за теб рожденико!
  • Радвам се на добър човек да пожелая добри бъднини,
    ОТ СЪРЦЕ!!!ПОЗДРАВИ!!!
  • ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, Вальо!
    Нищо няма да ти спестя,
    но в една дума всичко ще сбера-Прекрасен си!
    Прегръщам те, ВалЕнце!
  • ЧРД, Вальо!
    Прегръщам те с най-топлото човешко чувство, на което съм способна!
    Ха наздраве! @->

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...