ПЕТИ СЕПТЕМВРИ
Ще си направя точна равносметка.
Дали спечелих и дали сгреших
през тия близо осем петилетки.
За грешките си няма да говоря.
Печалби също нямам май наглед.
Ала във мен гори безумен огън
и ме изпича, аз да съм Човек.
Да гледам във очите и да казвам
това, което всъщност ври във мен.
Изпекох се - врага си да наказвам,
да бъда свеж като започващ ден.
Във някой истините ми кървяха.
Те впиваха зъбите си дълбоко...
Но моите мечти свещени бяха,
танцуващи свободни и високо...
Понесен на крилете им до днес,
аз оцелявам в хорско злободневие.
Живея си достойно и със чест
и пиша стихове по настроения...
Затуй и днес ви моля от сърце,
пред мене истините не пестете.
Дори болящи - казвайте в лице.
Ако не можете... тогава замълчете...
© Валентин Йорданов All rights reserved.