Петък вечер
Петък вечер е. Площадът
с листа като накъсани афиши.
Последен ден е на пиесата.
И ето покрив, който да ги пази
от влагата навън, от вятъра,
от вледеняващите присъпи на зимата.
Какво по-топло място от театъра?!
Утихва залата. Надигат се
прашасалите плюшени завеси.
Да бе спасение от студ! -
една трагедия...
Враждуват Капулети и Монтеки.
И все пак те са тук - държат ръцете си
и сякаш се завръща лятото...
Завесата се спуска и попиват
сълзите си с хартиени салфетки.
Каква ирония! Убитите излизат
с усмихнати лица. Цветя. Аплаузи...
А те така наивно сa повярвали
в смъртта на живите актьори.
Ръцете им се пускат. Ръкопляскане.
Навън е същото. Вечерен петък.
Листата са измокрени конфети.
Студът - където го оставиха.
Усмивка ще отронят и.. "Довиждане!"
Ще я настигне ли със крачка-две
по стълбите, под уличната светлина
на лампата да се целунат двата силуета
във чест на всички Жулиети...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени