Петък вечер е. Площадът 
с листа като накъсани афиши. 
Последен ден е на пиесата. 
И ето покрив, който да ги пази
от влагата навън, от вятъра, 
от вледеняващите присъпи на зимата. 
Какво по-топло място от театъра?! 

Утихва залата. Надигат се
прашасалите плюшени завеси. 
Да бе спасение от студ! - 
една трагедия... 
Враждуват Капулети и Монтеки. 
И все пак те са тук -  държат ръцете си 
и сякаш се завръща лятото... 

Завесата се спуска и попиват
сълзите си с хартиени салфетки. 
Каква ирония! Убитите излизат
с усмихнати лица. Цветя. Аплаузи...
А те така наивно сa повярвали
в смъртта на живите актьори. 
Ръцете им се пускат. Ръкопляскане. 

Навън е същото. Вечерен петък. 
Листата са измокрени конфети. 
Студът - където го оставиха.  
Усмивка ще отронят и.. "Довиждане!"

Ще я  настигне ли със крачка-две
по стълбите, под  уличната светлина
на лампата да се целунат двата силуета 
във чест на  всички Жулиети...