ПИЦИКАТО ЗА УМИРАЩОТО ЛЯТО
Водно конче над морето литва в утринна езда.
Спи вълната там, където пият мравките вода.
Изгревът пристига морав, жълт, зелен и син от студ.
Малкият ми книжен кораб търси в залива приют.
Черни облаци се спускат и затискат моя бряг.
Ах, по плувки и по блузка снощи се сънувах пак!
Вятърът тропосва плажа като стар, пиян пергиш.
Всеки си прибра багажа към Чирпан – и към Париж.
Мигар лятото си тръгна? Как да вярвам във това?
И върти луната кръгла калайдисана тава.
Край рибарите се мае мокър от прибоя пес. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация