bojilova1 (Петя Божилова)
346 3121
12.04.2012 г., 21:31 ч.

Пилците се броят наесен 

  Поезия » Философска
2333 0 16

Пилците се броят наесен

Защо все мърмориш, човече,
очите присвил недоволно?
За теб, то е ясно, е есен,
за внука обаче е пролет!

Южнякът в кръвта го накара
край твоя бастун да прелитне
и кацне на своята гара –
при живото, топло момиче!

Да почнат целувките страстни,
да дразнят с прегръдките дивни,
на метри от твоето място,
от теб- на десетки години.

Нехайни за твоята мъдрост-
че пилци броят се наесен-
да милват лицата си тръпно,
да шепнат тез думи чудесни,

които ти също повтаря,
когато мустакът бе черен,
а дядо ти там, зад дувара
бастуна надигаше гневно...

Недей да се мръщиш, човече,
очите присвил недоволен!
Да имаме пилци наесен
любов ни е нужна напролет!

© Петя Божилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??