Пилците се броят наесен
Пилците се броят наесен
Защо все мърмориш, човече,
очите присвил недоволно?
За теб, то е ясно, е есен,
за внука обаче е пролет!
Южнякът в кръвта го накара
край твоя бастун да прелитне
и кацне на своята гара –
при живото, топло момиче!
Да почнат целувките страстни,
да дразнят с прегръдките дивни,
на метри от твоето място,
от теб- на десетки години.
Нехайни за твоята мъдрост-
че пилци броят се наесен-
да милват лицата си тръпно,
да шепнат тез думи чудесни,
които ти също повтаря,
когато мустакът бе черен,
а дядо ти там, зад дувара
бастуна надигаше гневно...
Недей да се мръщиш, човече,
очите присвил недоволен!
Да имаме пилци наесен
любов ни е нужна напролет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Божилова Всички права запазени
Благодаря ви,приятели! Светли празници!
