Пилигрим - ( из приказките на Пилигрима)
Никой никога не знае
откъде, кога и как ще дойде пилигрим
Както с тебе разговаря
изведнъж изчезва като дим...
****************************************************
****************************************************
Няма никакво съмнение
туй се случило във влак един,
купето пълно с пътници било -
три весели деца, жена добре облечена
и странстващ пилигрим...
Ще кажете - Какъв е този странник?
И догдето си помислите, душата ви
ще се заслуша в песента на пилигрима...
„Привечер...
В една препълнена и одимена механа
влязъл пътник - с вехта пелерина...
На масата отдалечена в дъното се разположил той,
понеже нямал никакви пари -
от джоба си извадил шепа дъхави къпини...
Гостилничарят и жената му свадлива
решили - на часа - да го изгонят укорително,
и както го подбутвали, тъй както се подбутва със погнуса плъх,
се свлякла пелерината
на гoста - хулен и неканен...
Тогава неколцина от присъстващите го познали...
Спомнили си те - Кога и как ще дойде пилигрим - туй никой, никога не знае...
Да. В живота случва се така.
Гостилничарят си припомнил всичко...
Преди години той към свойте господари задлъжнял,
решил да се затрие в пристъпа на помрачение...
Тогава светнала светулка
Той - гостилничарят,
ясно чул стъпки приближаващи... Глас, който му говорел като птица...
Странник някакъв от примката на шията освободил го,
в ръцете сложил му кесия със жълтици
и след това изчезнал като дим...
Нощта индигова била тогаз - като сега...
Гостилничарят, ето - горко се разкаял...
Пилигримът вдигнал пелерината,
прегърнал братски своя стар познат
и...
като врабче политнал във Безкрая...
Чух
да казват, че
видели го били да пее
над телото на едно мишле...
Някакъв човек със бързата си крачка
невъзмутимо със ботуш го смачкал...
То... успяло просто от жал да изцърка,
да ритне с краче...
... Тогаз
подухнал декемврийски вятър лек,
във този миг като въздишка истинска...
Пилигримът пеел за Живота...
за Живота на един човек
и... ... на една невзрачна мишка...
защото станало така -
Едно дете това мишленце в шепи взело
възвърнало едничката искра живот
от хладните прегръдки на тъгата...
На дантели спускал се Щастлив Снега...
&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Бачев Всички права запазени
