Долината е заглъхнала злокобно,
ято гарвани предчувстват пир.
Поляната ще бъде място лобно
за добри мъже, воюващи безспир.
Туй само на Косача е угодно...
Разтревожил се е мъдрият ни цар
и кристално ясно осъзнава,
че битката игра е на комар,
но в сражението пръв се oзовава.
Той хвърлил е отдавна своя зар...
Царят знае, че денят е млад,
а сеч цари от злоба изтъкана.
Сред полята брат посича брат,
среща воин, достоен със стомана
да погали мощния му врат.
Рязко изсвистява острието.
С адски писък цепи въздуха.
Потъва леко във сърцето,
а клюмващата бавничко глава
молитва рони към небето...
Царят ни намерил е смъртта си,
пурпур лее се от рани пресни.
Гордо е посрещнал участта си
и векове наред за него песни
ще се пеят на отрупаните маси...
© Никола Всички права запазени