vihren (Георги Гълъбов) 27 септември 2008 г., 11:55

Пирин 

3511 0 5
Пирин

Пътеката се губи сред скалите,
а после свива в гъстия лещак,
дочувам радостния жужел на пчелите
и влюбения славей пее пак.

Вървя сред борове вековни,
що шепнат за хайдути и за бран,
за люде всеотдайни и бунтовни,
де бранели народа от тиран.

Излизам на поляна, сред която
ромоли ручей ледено студен.
Поспирам да погледам езерата
разстлани в ниското под мен.

Величествени се издигат върховете
подпрели небесата с рамене
где еделвайс – туй чудно, нежно цвете
по острите им зъбери расте.

Дълбоко вдишвам аромата,
на боровете свежия упой
и сякаш диаманти по земята
росата е разхвърлила безброй.

Притихнал сред вълшебната омая,
като че ли с природата се слял –
за мен това е на земята Рая,
живота аз за него бих си дал.

Георги Гълъбов    

© Георги Гълъбов Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.