Нежен валс се играеше.

Копринени поли заливаха пода.

И всяка хорска усмивка сияеше

като бисер в короната на пиршеството.

Придворните дами се увиваха

около кралицата като лилии.

А тя, единствената роза, тихо

цареше над това изобилие.

Надигаше златна чаша,

водопадно течаха косите ù.

Но цъфтящата усмивка на устата

не проникваше във очите ù.

Пред трона ù се спря шутът -

поклони се и коленичи.

Смешно устните си нацупи

и промълви беззвучно "Обичам ви."

Тя застина. Едва се владееше.

И пред нейното нежно величие,

очарован до преклонение

каза шутът на глас "Обичам ви."

Плетеницата от дами ахна -

сякаш хладна слана ги докосна.

Един от кралските стражи замахна

и шутът на пода се просна.

От устата му кръв прокапа.

Като една, дамите лилии

към кралицата се извъртяха,

очаквайки още насилие.

Тя трепна, като ранена,

като подгонена сред лов кошута,

но гласът ù прозвуча студено:

"Вземете главата на шута".

И радостно загълчаха

дами и стражи, метал и коприна.

Оръжия задрънчаха,

подът се накваси със вино.

И само кралицата, стенеща

под веригите на своето величие,

прошепна със устни треперещи

на шута "И аз те обичам."