Писалка...живот...

Дълбоко в съня... се пробудих...
не от друго... от капчука навън...
кап... кап... и в рими песни запя...
За една малка писалка дето спомени пише...
в книги дебели и бели... и с пожълтели листа...
Минали приказки с много ридания...
за детски смях... и една игра...
за пропуснати срещи... от брътвежи човешки...
за мечти илюзорни... разбити и смешни..
Петна от мастило... и от сълзите човешки...
искаш да триеш... но минало време...
за човешки неволи... гумата липсва...
Запрелиства капчука новите страници...
време сегашно е... среща съдбовна...
за някой илюзорна... но за писалката...
звезда Венерина... светеща... трепетна...
на хоризонта изгря... приказка няма... има мечта...
сътворена от две сърца...
Пише писалката и не спира...
даже прескача през редовете широки...
трудно побира се в хорски глави...
щом е красиво... боде ги в очи...
Но капчука не спира...
висящи проблеми... съдбата решава..
щом съзре в сърцата... любовна искра...
и започва едва сега...приказка за две сърца...
Спира писалката... капчука ослушва се...
бъдеще време е... листата трептят...
бързат... мигом с думи по тях да се наредят...
... Капчука приспивна песен напява...
писалката пише... думи светли реди...
Не виждам ги вече... съня ме унесе...
в топла прегръдка заспивам...

Соня Георгиева...Сени