23 nov 2017, 0:35

Писалка...живот...

  Poesía
924 0 0

Дълбоко в съня... се пробудих...
не от друго... от капчука навън...
кап... кап... и в рими песни запя...
За една малка писалка дето спомени пише...
в книги дебели и бели... и с пожълтели листа...
Минали приказки с много ридания...
за детски смях... и една игра...
за пропуснати срещи... от брътвежи човешки...
за мечти илюзорни... разбити и смешни..
Петна от мастило... и от сълзите човешки...
искаш да триеш... но минало време...
за човешки неволи... гумата липсва...
Запрелиства капчука новите страници...
време сегашно е... среща съдбовна...
за някой илюзорна... но за писалката...
звезда Венерина... светеща... трепетна...
на хоризонта изгря... приказка няма... има мечта...
сътворена от две сърца...
Пише писалката и не спира...
даже прескача през редовете широки...
трудно побира се в хорски глави...
щом е красиво... боде ги в очи...
Но капчука не спира...
висящи проблеми... съдбата решава..
щом съзре в сърцата... любовна искра...
и започва едва сега...приказка за две сърца...
Спира писалката... капчука ослушва се...
бъдеще време е... листата трептят...
бързат... мигом с думи по тях да се наредят...
... Капчука приспивна песен напява...
писалката пише... думи светли реди...
Не виждам ги вече... съня ме унесе...
в топла прегръдка заспивам...


Соня Георгиева...Сени

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Соня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...