Приятелю, не спирай да разказваш
Приятелю, не спирай да разказваш!
На станът си не спирай да тъчеш.
Да наблюдаваш, после да приказваш.
Меч, стоманен да ковеш.
А сетне с него да пронижеш.
Да разсечеш и да убиеш.
Кръвта от острието да оближеш.
Трупа на злото да зариеш.
Знам, че можеш, но е жалко.
Преди си мислех, че разбирам.
Сега си мисля- "Още малко..
Една последна и заспивам."
Тя е постоянно предпоследна,
чашата и все не стига,
и пия прав, че ако седна,
спира всичко да напира.
Отдавна знам, че не разбирам.
Че всички сме на бял чаршаф петно.
Понякога във мислите умирам.
Превърнахме земята във лайно.
И кацнали сме я, като мухи.
Седим отгоре и и мажем.
Филии плюскаме, летят трохи.
Искаме на всички да докажем,
освен на себе си, че сме идиоти.
Мислим си, че е игра.
Съвеста на младини крещи, сега ломоти.
Ослепяла е за всички правила.
Животът придобива смисъл,
едва когато заумираш.
Преди това си се улисал.
И се лъжеш, че разбираш.
Вярваш си, че си велик.
Въобразяваш си, че си безсмъртен.
А си тук за кратък миг.
Миг във който си разкъртен.
И дори да си живял добре.
Накрая всичко ти се клати.
Психика и зъби, и сърце.
Противникът безжалостно те млати.
Удря ти главата във стена.
Гръбнакът трябва да ти счупи.
Да обърне истината във лъжа.
Душата иска да ти купи.
Успее ли последното, ще те довърши.
Но ти недей, не се предавай.
Волята не бива да прекърши.
Върви напред и не преставай..
Да вярваш..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени
