Сенд (Георги Стоянов)
387 3084
11.07.2023 г., 16:01 ч.

Пиша си 

  Поезия » Философска
482 4 8

Поезията е измама сладка,
разголена е, само по забрадка.
Понякога я пиша в автобуса,
макар на всяка сричка да ме друса.
Прегръща ме внезапно в тъмнината,
завързва ми хамака  за Луната.
Люлее ме, по навик я римувам,
в очите ѝ дълбоки плувам.
Усещам нежното ѝ рамо,
докосва ме, за малко само.
Усмихва се, превръща ме в дете.
Не страдам, че светът не я чете.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пиши си, все някой ще прочетете. Пък и не само за това... Браво!
  • Привет, Ники! Пиши и ти! Липсва ми електродъговата ти поезия
  • Пиши си, Сенд!
    Писането е друга паралелна вселена!
  • Току що прочетох, че щастието бори стреса, не само на психическа основа, но и на чисто физическа. Малките ни клетки, от които сме изградени, са по-жизнени и здрави, когато сме в добра социална среда - семейство, колеги, приятели... В този смисъл, ако един приятелски коментар или усмихнато емотиконче, ни правят щастливи, толкова по-добре. Поезията е начин на общуване със света, себеподобните ни и самите нас. Тя също може да ни направи щастливи или поне, да ни разтовари от стреса, в краен случай.
  • Тя, музата, е непретенциозна, гостува за кратко и неочаквано, точно както си го описал. 🥰 Поздравления за чудесното стихотворение!
  • Харесва ми, когато съм световно неизвестен, някой случайно да ме прочете.
  • Е, намират се и такива като мен да прочетат!
    Искам и аз такъв хамак, завързан за Луната!
    Хубаво е, Сенд!
Предложения
: ??:??