Пишете, поети
Някой, някога, поет се нарече,
но беше той чудо-поет
и, в мислите си вечно отнесен,
той написа стих в редове.
Това, което го ядоса,
това, в което се влюби,
хората, които обикна,
даже тези, които намрази.
И до днес той стихове пише
с очи, отнесени в мрака далечен,
мислите бясно на листа изплуваха -
така той ще остане на земята вечен.
Листи на масата развълнувано вади,
плюнчи върха на молива,
музата, като неделна камбана,
се изливаше, сякаш с години я трупал.
Пишете, поети, пишете, да оставим
нещо хубаво на този свят -
нашите чувства изгубени,
за любимите хора или за дома.
Толкова стихове вече изчетох
и изведнъж душевно забогатях.
Аз във вашите умове навлязох
и с радост всеки един опознах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© С обич от мен за вас Всички права запазени
