29.12.2022 г., 21:21

Пишете свободните стихове

837 3 5

Пишете свободните стихове,

пишете ги – целите в бяло.

За жалост, те дишат със хрипове

и нещо във тях не е цяло.

 

А то е, да пръскат мелодия

и ритъм да бие в сърцето.

Красивият стих е история,

която е в рими обзета.

 

Пишете свободните стихове,

но знайте … и аз ще ви кажа.

На проза до болка приличате,

защото с посечена фраза,

 

ви липсват крилата на птица,

които във римите пърхат.

И знайте, от ваш`та искрица,

остава мъждукащо тъмно…

 

Това не е упрек, това е моето усещане, което няма как да скрия, защото идва от душата!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз намирам класическата поезия за истинска поезия, а другото е поетична проза.
    N.B. Чел съм, че в древността, поне в Елада, стиховете с рима не са били на особена почит, но не ми се вярва да е истина.
  • Ще бъда кратка. Кой какво ще пише и кой какво ще чете си е резултат на личен избор. Хората са различни, вкусът им е различен. Стихове се пишат за обикновените хора, които ще купят някоя поетична книга, те не са предназначени за непременно поети, нито само за жури в национален конкурс.
  • Бела - съгласна съм с теб. Какво ми допада или не, харесвам или не, ци е мой проблем. Щом го има като утвърден жанр, значи го има. Това е характерно за човешката мисъл, че не може да се сложи в рамка. И добре, че не може! Нямаше да ги има откртията, с една дума - еволюцията. С напредването на технологиите толкова много жанрове се появиха и в изобразителното изкуство, и в музиката, и къде ли още не.
  • Хайде сега това го дай като бял стих!
  • Красивите класически стихове са музика за душата! Весели празници, Дани! Нека Новата година ти донесе много вдъхновение и радост!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...