Стоя и те гледам...
Не мога!!
И дъх да поема не смея!
Не искам сега да се будиш,
докато по тебе копнея.
Принцесо, ти пишеш ми стихове,
редиш в тях от простите истини!
Аз ден подир ден препрочитам ги,
за мен са подпори спасителни.
Защото дори поетеса
от ранга на нашта Багряна
така не докосва в душата ми,
от болки до смърт прикована.
Пиши ми, принцесо, пиши ми,
не вярвай на критики жалки!
Аз тайно ще те препрочитам,
допивайки чашата жадно...
(на Rali23... с най-чисти чувства!)
© Йордан Всички права запазени