Какъв поет съм, музата къде е?
Пишман поет – без муза се мотая!
Това дали е занаят – да смея
с ръце и ум куплетче да извая?
Пишман поет, ще каже всеки, зърнал,
как всичко във главата ми се ражда.
Живя ли го, не беше ли обръгнал
с истории, сега ги пиеш – жажда?!
Е, хайде не съдете твърде строго,
той, всеки камък носи своя блясък.
А може би съм тухла с дупки много,
разбита мощно и с неистов трясък!
© Данаил Таков Всички права запазени