Писма
844
0
0
Когато ти пиша дълги писма
рядко го правя от страсти,
които ти би лесно могла
да видиш сред всичките знаци.
А именно тях аз чувствам в речта
и в думите скривам тревоги.
Защото е тъмна тъмна нощта,
а утрото крие несгоди.
Потърсих утеха в тези слова,
които към теб пак отправям.
И пак ще се мъча да преценя
дали бих могъл да ти вярвам.
Не зная дали четеш ги сама
и чувстваш това що прикрил съм
в думите тежки като мечта
превърнала се в афоризъм.
Прости ми моята зла суета,
но пак ще се скрия в жаргони
и пак ще закрача сам във нощта
сред мрачните павилиони.
23 Януари 2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калин Стайков Всички права запазени
