ПИСМА В НЕБЕТО
... нали сме всинца Божии деца, и дишаме тъй праведно и просто –
аз всяка сутрин пиша писъмца и пращам ги по птиците на Господ,
Той сигурно в небесния килер? – със ластиче ги връзва и ги трупа,
пък аз го викам – с хлебеца ми чер да хапнем от любимата ми супа,
доде животът литва – яко дим, изтупал рой вълшебства от килима,
над винцето ми да си помълчим – да изпроводим ледната ми зима,
да стане по-добричък този свят, че писна ми от тая мелодрама! –
все писъмца – без марка и печат, и вече свикнах отговор да няма,
дали ги получава? – аз не знам... Чете ли ги? – не мога да гадая –
ще го попитам, щом кача се – там, в безмълвните селения на Рая,
а пощальонът – ангел без крилца, пак отлетя в небесните простори. ...