Писма в небето

2 янв. 2025 г., 07:18

Поэзия

118 3 2

ПИСМА В НЕБЕТО

... нали сме всинца Божии деца, и дишаме тъй праведно и просто –

аз всяка сутрин пиша писъмца и пращам ги по птиците на Господ,

Той сигурно в небесния килер? – със ластиче ги връзва и ги трупа,

пък аз го викам – с хлебеца ми чер да хапнем от любимата ми супа,

доде животът литва – яко дим, изтупал рой вълшебства от килима,

над винцето ми да си помълчим – да изпроводим ледната ми зима,

да стане по-добричък този свят, че писна ми от тая мелодрама! –

все писъмца – без марка и печат, и вече свикнах отговор да няма,

дали ги получава? – аз не знам... Чете ли ги? – не мога да гадая –

ще го попитам, щом кача се – там, в безмълвните селения на Рая,

а пощальонът – ангел без крилца, пак отлетя в небесните простори.

Пишете, мили хора, писъмца? – Бог всекиму с любов ще отговори.

yotovava (Валентина Йотова)

2025-01-02T08:33:26+02:00

Толкова любов носят стиховете ти, Валюше.
zelenaradost (Милена Френкева)

2025-01-02T08:04:59+02:00

Красота, любов и нежност от сняг, от пух, почти невидима! Писане почти невидимо, думите се изписват с небесен молив и като бели лодки плуват в Божествената вечност. А, забравих да кажа, че думите светят и са като изящна празнична къща от любов!