Писмата до Дядо Коледа
Обичам - когато - ромското лято
си тръгва - с дебели слани.
Тогава ноември - напомня декември -
със сняг, студове и мъгли.
Тогава - излизам на двора по риза,
там цепя - купчина дърва.
До гуша - изкалян - камината паля,
и сядам да пиша писма.
В студената киша, на Дядото* пиша.
Поръчвам си малко жени:
Мадони, русалки, дори - откачалки,
и всякакви - мощни коли.
С буркан капучино и с хубаво вино,
аз пиша до късно в нощта.
Мечтая - да ходя - из Рая да бродя!
Да любя - навред по света!
Когато привърша, челото си бърша,
поставям писмата в кашон.
Отивам в мазето, на тъмно, където
ги слагам във шкаф от бетон.
Така, там с години, събирам дузини
празнични... смешни писма.
С желания тъпи и с гаджета скъпи -
аз няма как с тях да сгреша.
Аз никак не мога да моля от Бога -
кичозни - банални мечти.
Напълно ненужни - за моите нужди -
Човек - как за тях да ламти!
Макар да обичам, по дами да тичам,
да карам тузарско Порше!
Аз как с тези булки да търся светулки
сред яркото, звездно небе!
Но днес, пак ще седна, май за последно.
Ще драсна нормална молба.
Която ще пратА - на север в тайгата -
до стареца с бяла брада.
Аз днес ще поискам - две кани с уиски
и печено - сочно прасе!
Пред мойта камина - с девица любима
да тропнем по прашки хорце!
*Дядото - Дядо Коледа
Юри
Йовев
Октомври
2020 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
