ПИСМО
Събуди радостта в твойте тъжни мечти.
Нещо мъничко дай ми. Нещо просто кажи.
Нарисувай ми цвете върху прашния под.
Разкваси ме уханно с най-тръпчивия плод.
Измини разстояния, за да зърнеш очи.
Преобръщай умората щом гласът ми звучи.
Пожелавай ме пламенна, разтопена от свян.
Ненаситно целувай. Ненаситно пиян!
А когато самотен в окъснелия бар
за душата си търсиш не забрава, а цяр
припомни си как бъбри слдкогласо котле.
Как чака огнище. Как милват ръце.
Кой танцува със болката, ако теб те боли.
Как палаво смее се. Как рони сълзи.
Искам мъничко зная, но все трудни неща.
Нощни сенки ти пишат по стените писма.
Събуди радостта, събуди радостта . . .
Нещо мъничко дай ми. Нещо просто кажи.
Нарисувай ми цвете върху прашния под.
Разкваси ме уханно с най-тръпчивия плод.
Измини разстояния, за да зърнеш очи.
Преобръщай умората щом гласът ми звучи.
Пожелавай ме пламенна, разтопена от свян.
Ненаситно целувай. Ненаситно пиян!
А когато самотен в окъснелия бар
за душата си търсиш не забрава, а цяр
припомни си как бъбри слдкогласо котле.
Как чака огнище. Как милват ръце.
Кой танцува със болката, ако теб те боли.
Как палаво смее се. Как рони сълзи.
Искам мъничко зная, но все трудни неща.
Нощни сенки ти пишат по стените писма.
Събуди радостта, събуди радостта . . .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
