27 авг. 2007 г., 11:15

ПИСМО 

  Поэзия
745 0 9
Събуди радостта в твойте тъжни мечти.
Нещо мъничко дай ми. Нещо просто кажи.
Нарисувай ми цвете върху прашния под.
Разкваси ме уханно с най-тръпчивия плод.
Измини разстояния, за да зърнеш очи.
Преобръщай умората щом гласът ми звучи.
Пожелавай ме пламенна, разтопена от свян.
Ненаситно целувай. Ненаситно пиян!
А когато самотен в окъснелия бар
за душата си търсиш не забрава, а цяр
припомни си как бъбри слдкогласо котле.
Как чака огнище. Как милват ръце.
Кой танцува със болката, ако теб те боли.
Как палаво смее се. Как рони сълзи.
Искам мъничко зная, но все трудни неща.
Нощни сенки ти пишат по стените писма.

Събуди радостта, събуди радостта . . .

© Димитрия Чакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??