Писмо
Здравей, любими! Пиша ти от Ада.
Защо съм тук? Е, как защо, нали
виновниците трябва да се каят,
а праведните Господ ги теши!
То..., тук е тъмнина. Какво да кажа...
Мъждукат само ваните с катран
и цялата от тях да се намажа,
душата ми те пази като в храм.
Не съм желана тук и все ме гонят,
а хора много (приятели били)
и все ме дебнат да не се разплача,
че... ходело се в Рая без сълзи.
А... иначе съм здрава и живея
(поне така си мисля) - като в сън.
Събудя ли се продължавам да се кая
и все се моля ти да бъдеш вън,
и тука да не идваш да ме виждаш,
че знае ли се, може би и теб
ще те подмамят със лукави думи...
Тя, любовта, не знае много ред.
Е, хайде спирам. Стига съм писАла.
Зная, зная, че обичаш да четеш.
Но важното в душата ми остава,
а точно нея не успя да разчетеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
