Jul 2, 2009, 11:27 AM

Писмо 

  Poetry
978 0 29



Здравей, любими! Пиша ти от Ада.

Защо съм тук? Е, как защо, нали

виновниците трябва да се каят,

а праведните Господ ги теши!

 

То..., тук е тъмнина. Какво да кажа...

Мъждукат само ваните с катран

и цялата от тях да се намажа,

душата ми те пази като в храм.

 

Не съм желана тук и все ме гонят,

а хора много (приятели били)

и все ме дебнат да не се разплача,

че... ходело се в Рая без сълзи.

 

А... иначе съм здрава и живея

(поне така си мисля) - като в сън.

Събудя ли се продължавам да се кая

и все се моля ти да бъдеш вън,

 

и тука да не идваш да ме виждаш,

че знае ли се, може би и теб

ще те подмамят със лукави думи...

Тя, любовта, не знае много ред.

 

Е, хайде спирам. Стига съм писАла.

Зная, зная, че обичаш да четеш.

Но важното в душата ми остава,

а точно нея не успя да разчетеш!

 


 

© Анета All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Знеш как да шамаросваш с думи!
  • разплака ме...
  • Доста горчилка си натрупала! Сълзите пречистват- тези, които плачат ще бъдат достойни за Рая!
  • Сеси, благодаря ти, че беше тук!
    Веси...
  • Прекрасен стих, казващ толкова много!!!
  • Тъжен стих, Ани!
    Несподеленото винаги ... боли,
    но силните успяват и тук и... там
  • Благодаря ви за гостуването при мен!

    Bezzhichen, радвам се че си бил тук!
    Добре си дошъл винаги!
  • А аз съм я разчел душата ти - сълза е...
  • Какво да кажа, освен че четенето на твоите неща ми доставя удоволствие и твърде много поводи за мислене след емоцията на първия прочит...
  • Ани!!!!
  • Поздрави!
  • !!!!!!
  • Поздрави за хубавия стих!!!
  • Писмо от Ада!
    Звучи страхотно,
    но...я излез на светло!
  • Развесели ме твоето "писмо" от ада. Усеща се едновременно ирония и болка в него. Внимавай, каквото и да си мислиш за това място, сигурно е слаба, неясна представа. И чувствата към никое земно създание не си струва да те изпращат там. А иначе - това се казва любов - да искаш да предпазиш някого дори и да е за твоя сметка, и то каква! Хареса ми, определено!
  • Ех, Ани... Чудесен е стиха ти, браво!
  • Ада е на земята вярно е, но ти трудно се вместваш в него!
    Прегръщам те за прекрасния стих!
  • Такива писма се четат само със сърце! Много силен стих! Поздрави!
  • Ееее,страхотно!Браво!
  • Кво направи Аниии!!!
    Ми сега няма Ад, щом ти си там...
    И какво сега, м?
    А аз се чудя защо всички дяволи са на свобода...

    Анютка, поздравления за стиха!!!
    А за душата... то, понякога сами себе си не можем да разчетем, какво остава за другите...
    Енигма е този живот заедно с Рая и Ада...
    Прегръдка!!!
  • Много е силно!Такава емоция...!!!

    Прегръщам те от сърце!
  • Ангелче в ада, айде стига сега
    Поздрав, Ани!
  • "То..., тук е тъмнина. Какво да кажа..."
    Бях там, зная какво е...
    Радвам се да те чета Ани!
    Поздрав!
  • Много оригинално! Зад тихата болка прозира невероятна сила и всеотдайност! Достойно и аристократично звучиш даже и от собствения си ад! Поздрави!!!
  • Душевното често остава неразчетено.
  • Поздравления, Ани!
  • ...някой ден и аз ще пиша писма от ада... Поздрави ,Ани!
  • да - в душата е
Random works
: ??:??