21.12.2004 г., 10:22 ч.

Писмо 

  Поезия
1368 0 9
Писмо
Срещата с теб съвсем не бе случайна.
Помниш ли, как край нас минаваше времето?
Помниш ли, как за нас сякаш то беше спряло?
А усети ли как сърцето ми бясно тупти,
защото аз чух ясно твоето...
Туптеше с моето в ритъм един.
Усетих го, почувствах го с пръстите си...
Сините очи ме пронизват и сега,
а дори не мисля за теб.
Русите коси ме галят по лицето и сега,
а си толкова далече от мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Петрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??