AmazonkA (Марина Петрова)
409 1492
21.12.2004 г., 10:22 ч.

Писмо 

  Поезия
1291 0 9

Писмо

 

Срещата с теб съвсем не бе случайна.

Помниш ли, как край нас минаваше времето?

Помниш ли, как за нас сякаш то беше спряло?

А усети ли как сърцето ми бясно тупти,

защото аз чух ясно твоето...

Туптеше с моето в ритъм един.

Усетих го, почувствах го с пръстите си...

Сините очи ме пронизват и сега,

а дори не мисля за теб.

Русите коси ме галят по лицето и сега,

а си толкова далече от мен.

Не помня думите ти.

Виждам само лицето и усните ти...

А вкусът ти беше сладък,

някак мил и тайнствен...

Нещо нежно ми говореше, но тишина...

А този миг...Беше всичко...

Оставих те да си тръгнеш.

Повярвах си, че така е по-добре.

Какво бих казала сега ли?

Боже, не знам.

Да можех да ти кажа, че ще е красиво.

Да можех да ти кажа, че никой няма да страда.

Но не мога.

От любовта боли и винаги е било така.

Не знам, какво друго да ти кажа сега...

Мило, мое момче...

© Марина Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??