Писмо
ПИСМО
Когато вятърът се спусне
от върха към равнината
и затръшка яростно прозорците,
в мислите ми с мрачно чувство
скърца старата къща на тати –
голяма и щедра, като селската болка.
Самотна и тъжна,
тя чака немирникът с прашката
да вдигне вихрушка от гълъби,
а верни край нея лутат се старците
и дъвчат съдбата си
с мрачното чувство, че са излъгани.
И свири в гърдите им
старческа плаха надежда –
под стряхата птици да свият гнездо,
пиленца като внучета да си отглеждат,
леглото да дъха на прясно сено,
а хлябът – на изпръхнала нива…
И ние под вятъра вием гнездата си,
и мечтите ни често във празното гледат,
а дните ни – трънливи и жилави кактуси –
се нижат не съвсем безпроблемно.
А трябва и къщи, и обич да правим
с мрачното чувство, че някой ще ни повярва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
