purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
1 нояб. 2009 г., 19:31

Писмо 

  Поэзия
590 0 11

ПИСМО

 

Когато вятърът се спусне

от върха към равнината

и затръшка яростно прозорците,

в мислите ми с мрачно чувство

скърца старата къща на тати –

голяма и щедра, като селската болка.

 

Самотна и тъжна,

тя чака немирникът с прашката

да вдигне вихрушка от гълъби,

а верни край нея лутат се старците

и дъвчат съдбата си

с мрачното чувство, че са излъгани.

 

И свири в гърдите им

старческа плаха надежда –

под стряхата птици да свият гнездо,

пиленца като внучета да си отглеждат,

леглото да дъха на прясно сено,

а хлябът – на изпръхнала нива…

 

И ние под вятъра вием гнездата си,

и мечтите ни често във празното гледат,

а дните ни – трънливи и жилави кактуси –

се нижат не съвсем безпроблемно.

 

А трябва и къщи, и обич да правим

с мрачното чувство, че някой ще ни повярва.

 

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Грабна ме както вятъра през равнината ! Много емоция намерих тук !...
  • Много ми хареса!
  • Трябва!!! Иначе няма да ни е вкусен и дъхав хляба!
    Поздравления!
  • "А трябва и къщи, и обич да правим

    с мрачното чувство, че някой ще ни повярва."


    Трябва! Благодаря, Ачо!!!
  • Стих-дъхав като хляб, чийто аромат вятърът е понесъл като Надежда...!
    А пътя на силните е през кактуси - винаги. Но в тях се крие оная - нужната живителна глътка...!
  • "и дъвчат съдбата си

    с мрачното чувство, че са излъгани."...

    "...А трябва и къщи, и обич да правим

    с мрачното чувство, че някой ще ни повярва."

    Дали ще ни повярват? Надали...
    Но пътищата тръгват все от някъде...
    И пак надеждата е онзи камък
    в основата на дом и на очакване...

    Стихът ти е много човешки и замислящ.Благодаря ти!





  • Чувствено,много!Поздравявам те!
  • прекрасно стихотворение...
  • И ние под вятъра вием гнездата си,
    и мечтите ни често във празното гледат,
    а дните ни – трънливи и жилави кактуси –
    се нижат не съвсем безпроблемно.

    Прекрасно и истинско!
    Поздрави!
  • "под стряхата птици да свият гнездо,
    пиленца като внучета да си отглеждат,
    леглото да дъха на прясно сено,
    а хлябът – на изпръхнала нива…"
    Какво му трябва повече на човек!Поздравления!
  • благодаря, Ачо!
Предложения
: ??:??