24.11.2018 г., 4:28

Писмо до Дядо Коледа

872 0 2

Дядо Коледа любими,
подарък искам, тази зима,
пиша ти писмо с рими,
но знам дали изобщо те й има!

 

Дори изобщо да те няма,
не се сърди, дано ме разбереш,
не вярвам вече, щото съм голяма,
но пък ако имате, подарък да ми донесеш!

 

Дано те има, палци стискам,
но съмнявам се, ще си призная,
голям подарък, ще поискам,
за нещо дет от малка си мечтая.

 

Не искам вече двора аз да плева,
и неискам да работя вече,
изпрати ми пет милъона лева,
да замина, някъде далече!

 

Няма да ти пиша за проблема,
но парите бързо събери,
знам, че вече съм голема,
но пари ми трябват,  разбери!

 

От къде ще ги събереш, аз не зная,
но до Коледа, да ми ги донесеш,
от пет милъона се нуждая,
дано успееш да ги събереш!

 

Аз подаръци от теб, неискам,
с парите, ще си купя, от каквото се нуждая,
но дано те има палци стискам,
но съмнявам се, ще си призная.

 

Не знам, какво ли ще решиш,
дали подаръка, ще ми направиш,
пиши ми после, стига да мълчиш,
само да не ме забравиш.

 

Отговори ми, има ли те? За да зная!
Искам аз от тебе потвърждение,
да продължа ли за парите да мечтая?
Чакам да ми пишеш с нетърпение!

 

Ще преглеждам пощата си, всеки ден,
пиши ми, има ли те? За да зная!
Ако те има, подарък донеси на мен
и ще те обичам аз до края.

 

Когато пощатата отвориш,
Писмото, хубаво да прочетеш!
Чакам те да отговориш
и подаръка да донесеш.

 

Дано те има, палци стискам,
Пиши ми да се махне, това съмнение!
Не забравяй, пет милъона лева искам,
Чакам те да дойдеш, с нетърпение!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Йолова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...