Писмо до Герда
Прости ми, мила Герда! Нищо лично!
Раних те - знам, когато взех ти Кай.
Ти вярваш, че безкрайно го обичаш,
че той е твоят ад и твоят рай,
а аз го оковах сред ледовете.
Откъснах го от теб. Сред вечен студ,
не твоите очи, висулки светят.
Сърцето ми е леден изумруд,
но знаеш ли, аз също съм мечтала
любов да срещна. Ледният палат
да се стопи, замайващото бяло
да се покрие с летен дъжд и цвят.
Прости ми! Затова ти го откраднах.
Не исках твоя Кай да вледеня,
а с обич като жарко, юлско пладне,
той да стопи на зимата съня.
Да размрази зловещата магия,
която в своя власт ме окова...
Но Кай не беше огън и стихия -
предаде се без мисъл за борба.
А ти го търсиш, искаш го и плачеш -
за теб е първа обич и мечта...
Поредният разглезен неудачник,
изплашил се от ледена стена.
Ти мразиш ме, проклинаш ме навярно -
илюзията детска ти разбих,
но, може би, ще бъдеш благодарна,
че неговата същност ти спестих.
Защото много бързо се пораства,
а ти си умна, имаш и кураж.
В наивната си приказка прекрасна
ще разпознаеш някой ден мираж.
Така че, спри да тичаш след химери,
не страдай, а лети - свободна птица...
А Кай, ако случайно те намери,
избягай.
Подпис:
Снежната кралица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
