Писмо до Кралицата

Не те обичам, майко англичанке,
не искам и да ме обичаш ти.
Живея като призрак, все съм в сянка,
а майка ми е в моите земи.

Ти виждаш в мене само авоари
и паундите късат мисълта.
Мама само с обич ме товари
и моли се за моята съдба.

Не те упреквам, че си зла и суха,
емблемен знак на Англия е то.
Да бъдеш алчен е една наука,
далеч от родословното дърво.

Дойдох защото исках да успея
за бъдното на своето дете.
Видях, че тук не мога да живея.
Робът също има си криле.

Виновен ли съм, че ме управляват,
подобно тебе алчни зверове?
В клетката ти, много оцеляват,
а в тяхната, за жалост вече не.

На фона на мизерстващите хора
които стриктно плащат своя дан,
не искам за различност да говоря.
Живееш в Рай, а аз в горящ катран.

Тук също дишат въздух, виждат слънце,
но самолетите са им звезди.
Мама чака утрото, да съмне,
за да зачеркне чакащите дни.

Аз тук не съм, защото теб те има.
Не те отричам, както правиш ти.
Дискриминацията е неуловима,
но тук прозира явно и личи.

Майката милее и обича,
закрилник е за слабите чеда.
Майка - и пред злото коленичи.
Мама - е едничка на света!