31 dic 2014, 17:24

Писмо до Кралицата

  Poesía
465 0 1

Не те обичам, майко англичанке,
не искам и да ме обичаш ти.
Живея като призрак, все съм в сянка,
а майка ми е в моите земи.

Ти виждаш в мене само авоари
и паундите късат мисълта.
Мама само с обич ме товари
и моли се за моята съдба.

Не те упреквам, че си зла и суха,
емблемен знак на Англия е то.
Да бъдеш алчен е една наука,
далеч от родословното дърво.

Дойдох защото исках да успея
за бъдното на своето дете.
Видях, че тук не мога да живея.
Робът също има си криле.

Виновен ли съм, че ме управляват,
подобно тебе алчни зверове?
В клетката ти, много оцеляват,
а в тяхната, за жалост вече не.

На фона на мизерстващите хора
които стриктно плащат своя дан,
не искам за различност да говоря.
Живееш в Рай, а аз в горящ катран.

Тук също дишат въздух, виждат слънце,
но самолетите са им звезди.
Мама чака утрото, да съмне,
за да зачеркне чакащите дни.

Аз тук не съм, защото теб те има.
Не те отричам, както правиш ти.
Дискриминацията е неуловима,
но тук прозира явно и личи.

Майката милее и обича,
закрилник е за слабите чеда.
Майка - и пред злото коленичи.
Мама - е едничка на света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, приятелю, тежко ти е там, в далечната земя... Честита Нова година, бъди здрав, късметлия и пиши, пиши - Бог ти е дал много!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...