Писмо до моето утре
Ще блеснеш в очите ми звездни,
ще скършиш духа ми на две.
Ще ме влачиш през хиляди бездни...
мое тихичко утре, мое сиво небе.
Ще разпръснеш на вятъра думите,
хомота на черната нощ ще строшиш.
Аз ще бъда олово в куршумите...
Ти мирно пред мен ще стоиш.
Ще те стрелям със слепи надежди,
ти ще хвърляш в очите ми прах.
Начумерило тънките вежди...
ще ми вземеш последния страх.
Ще ме чакаш на крайната спирка
на стар, пребоядисан тролей.
Ще отеква в главата ми писъка -
"Направих те силна! Живей! "
И тогава враждата ще счупим,
ще бъда пораснало твое дете.
Колко много от тебе научих...
Мое тихичко утре, мое синьо небе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Slavkova Всички права запазени
