Писмо до моето утре

10.04.2019 г., 16:01 ч.

Поезия

677 3 2

Ще блеснеш в очите ми звездни,
ще скършиш духа ми на две.
Ще ме влачиш през хиляди бездни...
мое тихичко утре, мое сиво небе.

Ще разпръснеш на вятъра думите,
хомота на черната нощ ще строшиш.
Аз ще бъда олово в куршумите...
Ти мирно пред мен ще стоиш.

Ще те стрелям със слепи надежди,
ти ще хвърляш в очите ми прах.
Начумерило тънките вежди...
ще ми вземеш последния страх.

Ще ме чакаш на крайната спирка
на стар, пребоядисан тролей.
Ще отеква в главата ми писъка -

"Направих те силна! Живей! "

И тогава враждата ще счупим,
ще бъда пораснало твое дете.
Колко много от тебе научих...
Мое тихичко утре, мое синьо небе.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Веси_Еси (Еси)

2019-04-11T08:09:41+03:00

Нежно и красиво! Много ми хареса! Поздравления, Мария!
LiaNik (И.К.)

2019-04-10T19:22:37+03:00

Хубава поезия." Мое тихичко утре, мое синьо небе." - чудесно попадение.
Има много нежност и вяра в редовете...Поздрави!