Apr 10, 2019, 4:01 PM

Писмо до моето утре

Poetry

1K 3 2

Ще блеснеш в очите ми звездни,
ще скършиш духа ми на две.
Ще ме влачиш през хиляди бездни...
мое тихичко утре, мое сиво небе.

Ще разпръснеш на вятъра думите,
хомота на черната нощ ще строшиш.
Аз ще бъда олово в куршумите...
Ти мирно пред мен ще стоиш.

Ще те стрелям със слепи надежди,
ти ще хвърляш в очите ми прах.
Начумерило тънките вежди...
ще ми вземеш последния страх.

Ще ме чакаш на крайната спирка
на стар, пребоядисан тролей.
Ще отеква в главата ми писъка -

"Направих те силна! Живей! "

И тогава враждата ще счупим,
ще бъда пораснало твое дете.
Колко много от тебе научих...
Мое тихичко утре, мое синьо небе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Веси_Еси (Еси)

Нежно и красиво! Много ми хареса! Поздравления, Мария!

2019-04-11T08:09:41+03:00
LiaNik (И.К.)

Хубава поезия." Мое тихичко утре, мое синьо небе." - чудесно попадение.
Има много нежност и вяра в редовете...Поздрави!

2019-04-10T19:22:37+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0