Писмо до моя син
Ако в света на хората
бе отредено щастието
с майчини ръце да се раздава,
ако възможно е било да се дарява
сърце човешко със любов голяма,
повярвай, сине мой, аз първа
сърцето си бих ти подарила!
Поднесла бих ти го, макар да зная,
че ще угасне огънят в душата ми сломена.
Че вместо обич да ме сгрява,
лед ще ме смразява.
Че вместо пламък, пепел ще покрива
изгасналите въглени на любовта ми...
Но ти, дете, ще можеш ли
с две сърца да заживееш?
И всичко двойно да извършваш,
двойно да любиш и... мразиш.
Болка и скръб да понасяш
и двойна радост да изпитваш.
Достоен, истински човек да бъдеш,
щом две сърца затуптят
в гърдите приютени.
Две сърца, като две слънца,
отвътре да те греят,
дали няма да те изгорят, страх ме е...
Затова, бъди разумен, скъпи сине!
Смел бъди и честен остани.
С моето и твоето сърце обичай!
И човек най-истински до края остани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
