Писмо до моята майка

Мамо- обич безкрайна си ти...

Ти си моята майка- богиня.

Дори с прошарена коса,

по- хубава от теб няма, нигде по света.

Безкрайна топлина намирам в твоето  сърце.

Годините минават, времето лети,

все повече на теб  приличам......

като едно цяло сме аз и ти.

Ти си в моето сърце...аз много те обичам.

Когато буца в гърлото засяда

 и докосвам твоята сълза,

„Мамо, моля те не остарявай“,

още си ми нужна, бори се.

Не плачи мамо, моля те,

 че ми се къса сърцето.

Не вярвай на“ приятели стари“,

друга е тяхната цел в живота.

Не зная дали съм добра дъщеря,

макар и далеч, с теб съм в смеха и плача.

Не зная дали съм Човек,

 но зная, че много те обичам.

Неведнъж пред теб аз сгреших,

но винаги намирах опора в любовта.

Сега пожертвах твоето сърце,

 заради грешката на друг.

Не искам  нищо друго, освен да ми простиш.

Цяла градина с цветя, дори да ти подаря...

не ще  мога аз да ти благодаря.

Затова сега с този стих, казвам на света:

ОБИЧАМ ТЕ МАМО И ТИ БЛАГОДАРЯ!