Свещ,
    пламъче,
          мастило,
                  мисли,
  лист,
     парче хартия от сърцето ми.
Прозорец,
         четири стени,
                     угасващи звезди,
  врата от спомени,
                 гласът ти:"Липсваш ми!".
Тишина,
       полъх,
            ръцете ти,
                       устните,
  ръцете спомням си,
       устните все още сънувам.
Синя тъга изливам на това писмо,
      буквите се сливат във цигарен дим,
  пиша ти,
         пиша до прозореца,
   звезди върху стъкло,
         спомни си ме,
                 свещ,
                    пламъче,
             парче хартия от небето ми.
Избра сърцето ти да е далеч от мен
      и макар, че ме обичаш нежно,
  ме отблъскваш все натам,
      където чувства не намирам,
                              силно наранен
     и забравям какво е искреност
               - не, не помня и не знам.
Това,
       което остана от мене
                         са преструвки
  и от всичко онова,
                   което бях,
    нима не виждаш
        колко безумно аз съм влюбен
    и това как ме убива,
            щом си спомня как
             в целувките ти се топях.
И ето пак се разкъсвам на парчета
      и да отрека не мога
              и да се престоря,
                         че не ме боли.
И ето отново
              и отново
         съм объркан
                    и разколебан,
    незащитен от чувствата,
         от гласа,
              от очите и ръцете ти.
Чудя се дали е твърде късно
            да те намеря
                   и да те хвана за ръка,
  макар да съм го правил милиони пъти.
Чудя се,
          но май е прекалено късно
   да те целуна
                и да те любя,
макар,
       че всеки спомен с теб
  красив и тръпнещ от любов
                   отново ме разтърси.
Свещ,
      нежен полъх,
    думи сред цигарен дим,
           пламъче,
       парче хартия от сърцето ми.
Тишина,
         мастило,
               мисли,
          четири стени,
  прозорец,
          писмо,
             пиша ти,
      до врата от спомени.