Писмо до татко
Мили мой татко,
пиша ти пак - твоето малко момиче.
Тъжно е без теб и дано писъмцето ми кратко,
вместо мен да ти каже, че много те обичам.
Откакто си тръгна измина година.
Пак беше Коледа, светеше малка елхичка.
С мама се карахте, ти тръшна вратата.....
Беше страшно, останахме с мама самички.
Аз навърших десет и ще ти призная,
не се плаша толкова от тъмнината.
А бебето ни плаче, както си го знаеш,
но може вече да ходи и да казва "татко".
Когато не слушам , мама се вайка -
"Жалко, ти цялата на баща си приличаш".
А аз си мечтая, пак ние двамата в парка,
както преди, с теб да си потичаме.
Вечер ми четеше, И дори от работата уморен,
ме завиваше и прошепваше -"Да спиш сладко".
(Аз не плача сега),
само те моля, поне заради мен,
Моля те, върни се!...
Татко!....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
За жалост, в живота има и много мъка, особено е тъжно когато страдат невинни деца, това ме накара, да опитам да опиша чувствата на едно малко момиченце, страдащо за своя татко. 
