Писмо до татко
Мили мой татко,
пиша ти пак - твоето малко момиче.
Тъжно е без теб и дано писъмцето ми кратко,
вместо мен да ти каже, че много те обичам.
Откакто си тръгна измина година.
Пак беше Коледа, светеше малка елхичка.
С мама се карахте, ти тръшна вратата.....
Беше страшно, останахме с мама самички.
Аз навърших десет и ще ти призная,
не се плаша толкова от тъмнината.
А бебето ни плаче, както си го знаеш,
но може вече да ходи и да казва "татко".
Когато не слушам , мама се вайка -
"Жалко, ти цялата на баща си приличаш".
А аз си мечтая, пак ние двамата в парка,
както преди, с теб да си потичаме.
Вечер ми четеше, И дори от работата уморен,
ме завиваше и прошепваше -"Да спиш сладко".
(Аз не плача сега),
само те моля, поне заради мен,
Моля те, върни се!...
Татко!....
© Пепа Деличева All rights reserved.
За жалост, в живота има и много мъка, особено е тъжно когато страдат невинни деца, това ме накара, да опитам да опиша чувствата на едно малко момиченце, страдащо за своя татко. 
