Писмо до теб
Ето и поредното писмо до теб. Мислите не ме
оставят на мира, искам да ти кажа всичко.
Думите в мен напират: чуй ме, любов моя,
обичам те. Пиша пак писмо, но не знам
дали ще го отвориш, не знам дали ще
вникнеш в душата ми, дали ще видиш
болката ми.
От деня, в които ти си тръгна, каза край.
Душата ми е пуста, тъжна и се лута
сред объркания хаос на живота.
Мъча се да живея като преди, но усещам
празнотата - няма ги вече твоите очи.
Излизам навън и вървя сама. Усещам
колко пусто е, без тебе друга съм.
Отивам на нашите места и сълзите ми валят.
Теб те няма, всичко е пусто.
Къде си сега, слънце мое, за коя ли грееш?
Къде е красивата ти усмивка и нежните ти очи?
Нося старата ти снимка, гледам я и я целувам -
сълзите ми текат. Само тя ми остана от теб...
И сто пъти кръвта си да сменя, ти оставаш първи!
оставят на мира, искам да ти кажа всичко.
Думите в мен напират: чуй ме, любов моя,
обичам те. Пиша пак писмо, но не знам
дали ще го отвориш, не знам дали ще
вникнеш в душата ми, дали ще видиш
болката ми.
От деня, в които ти си тръгна, каза край.
Душата ми е пуста, тъжна и се лута
сред объркания хаос на живота.
Мъча се да живея като преди, но усещам
празнотата - няма ги вече твоите очи.
Излизам навън и вървя сама. Усещам
колко пусто е, без тебе друга съм.
Отивам на нашите места и сълзите ми валят.
Теб те няма, всичко е пусто.
Къде си сега, слънце мое, за коя ли грееш?
Къде е красивата ти усмивка и нежните ти очи?
Нося старата ти снимка, гледам я и я целувам -
сълзите ми текат. Само тя ми остана от теб...
И сто пъти кръвта си да сменя, ти оставаш първи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сандрина Петрова Всички права запазени
